Спомням си колко ми беше странно как Георги Христулев, моят гост в #ЕПИЗОД121, ми сподели, че докато е на почивка „работи да не работи“. Последната ми почивка беше преди 2 месеца и сякаш бях забравил какво е да се събудиш на непознато място, далече от града. Неда избра мега-якото място на Деветашкото плато, където прекарахме целия си ден в разходки, яздихме коне, слизахме в пещери. Почивен ден на лаптопите, телефоните и таблетите.
Почивката (истинската) помага да си по-продуктивен и енергичен тогава, когато е най-важно. За жалост, покрай всички технологии в живота ни, понякога забравяме какво беше, когато нямахме телефони в джоба си. Когато телевизорите бяха големи колкото скрин. Когато интернетът „идваше“ след няколко интересни изпиуквания на модема и за сметка на телефонната линия. Когато думата „таблет“ не съществуваше. Безжичен интернет – Yeah, right!
Не е лошо да имаш 24/7 достъп до Google. Лошо е да нямаш мярка. А аз понякога наистина нямам мярка. Спомням си една нощ преди изпита по Статистика в УНСС, който започваше в 07:00, а аз играх до 05:00 сутринта World of Warcraft. Ако ме питате какво съм спечелил от World of Warcraft, една камара готини приятели, но какво ми остана от играта до 5 сутринта – сръчни пръсти и никакво знание. Освен картата със зоните в Azeroth и техниките на босовете в Naxxramas и Ulduar.
Сега се старая, не винаги успявам, но се старая, когато Неда се върне от работа, да прекараме няколко часа заедно без цъкане, без Scroll-ване и Swipe-ване. Преди малко, връщайки се от вечеря видяхме момченце, което риташе футболна топка. До него беше баща му, който си цъкаше на телефона. „Тате, остави го вече този телефон.“
Та, тате остави го вече този телефон. Аз оставям лаптопа, защото съм на почивка. Работата ми до понеделник е да не работя. Една статия на ден стига.
Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!
Ден #32 – Check!
Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.
Последните 3 статии:
