В дни като този (както и предишните два) се замислям за всички тези хора, които обикалят офисите, говорейки по телефона докато носят “документи”. Никога не съм се чувствал продуктивен, когато говоря “по работа” по телефона през целия ден. Чувствал съм се изхабен. Изцеден. Изпразнен от смислена и ползотворна дейност.
“Focus on being productive instead of busy.”
~ Tim Ferriss
Лично за мен продуктивността е, когато правиш нещата, които придават смисъл в живота ти – т.е. или нещата, които те развиват в сферите, в които искаш да се развиваш, или нещата, които съответстват на твоите ценности – даване на стойност на другите под една или друга форма – например, помощ, подкрепа, менторство.
В моя случай знаете за обещанието, което дадох, че се подготвям за състезанието в Монтана, което ще се състои на 2/11. Обаче тази седмица в залата има семинар с изключително доброжелателния и феноменално добър джу-джицу професор – Габриел Марангони. Т.е. освен всички други дейности, които правя за подкаста и за Live to Lift Online добавих и две тренировки дневно. Обаче освен това добавих и време за подготовка и излъчване на Кариера за теб. Като включим и интервюто, което дадох днес за TrendingTopics.bg. Като добавим и утрешното интервю при Хрис Стоилков в неговото Facebook Live предаване “Промяната”. Като добавим и другите лични ангажименти, които имам – все пак не живея сам на тази планета… и някакси чувствам умората по приятен начин. За разлика от моментите, в които правя неща, лишени от смисъл. В някакъв свръх-реактивен режим. Режим на превключване между задачи, и като вид, и като тип. Ту говориш по телефона, ту пишеш имейл, ту проверяваш в таблици, ту пишеш заявки, ту търсиш фактури, ту ровиш в пощата.. и междувременно, телефонът звъни пак и пак, а имейлите не спират да идват.
Този процес е порочен кръг. Той никога не свършва. Защото няма процес. Когато хората са процеса – процес няма! Основното умение, което отличава хората от компютрите и приматите е, че можем да мислим самостоятелно. Обаче ако не мислим как да си “съберем” задачите и да си ги “групираме”, така че изпълнението им да ни отнема по-малко време, ние “потъваме” в плаващите пясъци на реактивността.
Преди да напусна корпоративния свят си мислех, че едно от най-силните ми умения е multi-tasking (т.е. умението да правя много неща едновременно). Това е най-големият бич за предприемача. Това е най-големият бич и за качествения служител, който е специалист в това, което прави. А не – във всичко. Плаща ни се да създаваме стойност – т.е. да намираме решения. А не да пишем шаблонни имейли и да проверяваме наличности в таблици и други файлове. Тези повтаряеми задачи трябва да се автоматизират. Да се опростят. Дали даваш работа или изпълняваш работа, ако можеш да я изградиш като процес, да измериш това, което се случва преди процеса и след създаването на процеса, а след това да подобряваш и развиваш процеса, то ако си служител – ще бъдеш Superstar, а ако си предприемач – ще бъдеш х10 по-успешен в това, което правиш.
Разделението между зает и продуктивен започва със следния въпрос: “Кое от нещата, които правя е истински важно?” И продължава с “Как бих могъл да го направя така, че да се случва много по-лесно – със софтуер, с отговорни, с консултация?”
Намирай решения! Не се задоволявай с “Това така се прави, защото винаги така се е правило” или пък с по-красивото “защото аз така го правя от 10 години”. Не попадай в капана на всичкоправенето. Има неща, в които си наистина добър и които освен всичко ти харесва да правиш. Прави тях! За другото намери най-лесния начин или човек, който обича да прави конкретно задачите, които ти не понасяш. Задавай си въпроси. Търси отговорите им. Успявай!
