Някой път трябва да правиш крачка назад, за да направиш две напред!
В най-новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, мой гост е Момчил Димитров – Момо, треньор по триатлон и организатор на 3Legend, един от само трима българи, стъпвали на легендарната Кона в Хавай. Разговорът разкри как хлапето от Русе, тръгнало да учи инженерство по стечение на обстоятелствата, стига до Световното първенство по триатлон – и какво се случва с човек, след като постигне мечтата, за която е живял години наред.
От Русе до Щутгарт: инженерство по стечение на обстоятелствата
Момо разказва, че никога не е бил състезателен атлет като дете – не е членувал в спортен клуб, не е ходил по състезания. Единственото, което истински го е привличало, е било да върви пеша няколко километра до Немската гимназия в Русе, целогодишно, независимо от времето, потопен в собствените си мисли. Изборът да учи електроинженерство в Щутгарт идва по-скоро от логиката на обстоятелствата – баща му е електроинженер, а немският вече му е познат от гимназията – отколкото от истинска страст. Първата година в университета се оказва истински шок: докато германските му колеги вече боравят свободно с диференциални уравнения, той се бори едновременно с езика и с материала, прекарвайки дните си в учебната зала от шест и половина сутринта до затварянето ѝ.Formula Student и годината, в която следването остава на пауза
Един от най-неконвенционалните избори на Момо през студентските му години е да замрази следването си за цяла година и да се посвети изцяло на отбора Green Team – университетски проект за конструиране на електрически състезателен болид в рамките на Formula Student. Периодът е описан от самия него като краен – по няколко дни без прибиране, сън по няколко часа, замразена храна – но и като незаменим опит, който му дава контакти и самочувствие, невъзможни за придобиване по друг начин.✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!
🎧В #ЕПИЗОД509 си говорим за:
✅ Как Момчил от Русе става инженер в Щутгарт – и защо решава, че това не е неговият път? ✅ Каква е историята от Франкфурт, която изпраща Момо в Хавай? ✅ Какво се случва с човек, когато сбъдне мечтата, за която е живял години наред?Триатлонът влиза през вратата на случайността
Първият досег на Момо с триатлона се случва в студентското общежитие в Щутгарт, когато съквартирант му предлага свободен билет за местен спринтов триатлон. Без екипировка, с баскетболни маратонки и шорти, той завършва състезанието „на изпарения“ – но семето, посято години по-рано от един германски филм за отказал се от зависимостта си мъж, решил да направи Iron Man, вече е покълнало. Първата му пълна дистанция е в любимия му Хамбург през 2017 г. – с ръждясало велосипедно колело с багажник, неопрен, изпробван за пръв път вечерта преди старта, и общо три гела храна за цялата дистанция. По-късно, вече работещ с треньор, той научава колко далеч от достатъчно е било това.Петото място, решено в последните тридесет секунди
Повратната точка в спортната кариера на Момо се случва във Франкфурт през 2021 г. Заради проблеми със стомаха по време на колоездачния етап той тръгва на бягане в дванадесета позиция, докато квалификацията за Световното на Хаваите изисква място сред първите пет в неговата възрастова група. Постепенно навлиза в ритъм и започва да наваксва позиция след позиция, без изобщо да знае кой точно е пред него. На финалните два километра брат му му подава решаваща информация – човекът пред него е само на минута разстояние. Момо финишира пети, изпреварвайки шестия с по-малко от тридесет секунди. Два дни по-късно подава оставка от инженерската си работа с категоричното решение да стане професионален атлет. Следват колоездачен тур от 1800 км от Щутгарт до родния Русе и две седмици като хижар на Мазалат, преди да дойде истинският тест – самата Кона през 2022 г.Празнотата след сбъднатата мечта
На Кона идва и първият реалити чек: разходите за пътуване, екипировка и подготовка за състезание от такъв мащаб се оказват по-високи от наградния фонд дори за петнадесетото място в света, а конкуренцията са атлети, тренирали от петгодишна възраст. Самото завършване на Световното затваря един многогодишен цикъл на „лазерен фокус“ – но веднага след постигането на мечтата идва и период на празнота, който Момо сравнява с усещането на астронавтите, върнали се от Луната. Постепенно, през следващите години, той пренасочва фокуса си от лична амбиция към това да остане в спорта по друг начин – като треньор и организатор.„Дай повече, отколкото получаваш.“ – Момчил Димитров
📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:
- „Започни със защо“ – Саймън Синек
- „Атомни навици“ – Джеймс Клиър
- „Четиридесетте и осем закона на властта“ – Робърт Грийн
- Книгите на Алекс Хормози
