I think everything is possible for everybody!
В новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, мой гост е Фредерик ден Холандер – съоснователят на HRC Culinary Academy и Kitchen 59, човекът, който преди 20 години идва в България, за да построи кулинарно училище, а по пътя създава и хотел, и цяла общност от готвачи, покорили света. Разговорът ни е на английски и разкрива как две 22-годишни момчета от Холандия продават услуга на американски хотел с 1500 стаи, без дори да имат готова цена, как компания оцеляла 30 години се продава в рамките на един разговор, и защо, според Фредерик, нагласата тежи повече от автобиографията.
От студентска стая в Маастрихт до Олимпиадата в Атланта
Фредерик учи хотелиерски мениджмънт в Маастрихт, където среща своя бъдещ бизнес партньор Марио. Още преди да завършат, двамата си дават неформално обещание да създадат бизнес заедно – без да знаят все още какъв. Идеята идва от практическа възможност: хотелските училища вече изпращат студенти в Америка, но процесът е бавен и тромав. На 22 години основават HRC International (Hospitality Recruitment and Consultancy) – компания, която подготвя международни кадри точно преди Летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г., когато големите американски вериги имат остра нужда от многоезичен персонал. С двустранична брошура, разпечатана на домашен принтер, двете момчета чукат на вратите на „Хилтън“ и „Мариот“. На една от срещите, в хотел с около 1500 стаи, директорът по човешки ресурси им казва: „Харесва ми това, което чувам. Искам да ползвам услугите ви. Колко струва?“ – въпрос, за който изобщо не са се сетили да си отговорят предварително. Измислят модел на месечно плащане – ако кандидатът се разболее от носталгия и се прибере, хотелът спира да плаща – решение, което се оказва ключово за доверието на клиентите. Онзи първи хотел в Атланта остава клиент чак до продажбата на компанията миналата година.Реномето е по-важно от парите
Успехът на първите две компании (HRC International и паралелна визова агенция) създава у младите предприемачи усещане, че „всичко се превръща в злато“ – убеждение, което скоро е разклатено. Следват три поредни провала: застрахователен бранд за международните кадри, който не потръгва; сайт за работа в хотелиерството, разработен с партньор от Индия по немски модел, който рухва, когато немският партньор се отказва заради разходите по технологията; и най-амбициозният – закрита ски зала за 50 милиона долара в САЩ, вдъхновена от подобни съоръжения в равнинна Холандия. Финансирането е одобрено, но точно преди началото на строежа през 2007 г. избухва финансовата криза и всички банкови ангажименти замръзват – „късмет“, както Фредерик определя ретроспективно, защото проектът пропада, преди да са похарчили капитал. Именно тези провали го карат да осъзнае, че не всеки нов проект автоматично ще успее, и да бъде по-внимателен при избора на следващи начинания.Четири стени с бъдеще вътре
Идеята за кулинарно училище се ражда от съвсем практичен проблем: американските хотелски клиенти на HRC искат обучени готвачи, а такива не достигат. Фредерик търси регион без развито кулинарно образование – Западна Европа вече е пренаситена с реномирани, но недостъпно скъпи школи (до 20-30 хиляди евро на година), а Азия и Латинска Америка са твърде далеч, за да ги наглежда редовно. Спира се на Източна Европа и се обажда на бившия си декан от Маастрихт, д-р Кейс, който тъкмо се готви да се пенсионира. Именно неговото определение за училище се превръща в мото на цялото начинание: „Four walls with a future inside“ – четири стени с бъдеще вътре. Заради стар проект на д-р Кейс с хотелско училище в Добрич, а и заради близостта до курортите Златни пясъци и Албена, изборът пада върху този град. Строителството започва през 2006 г., а академията отваря врати в началото на 2008 г. – с едва седем студенти в първия випуск, вместо очакваните 20-30. Местният екип обяснява защо: за много български родители готвенето все още се възприема като домакинска работа, а не като професия – „Синът ми в никакъв случай няма да стане готвач.“ Повратната точка идва с неочакван съюзник – Слави от „Шоуто на Слави“, който по това време търси формат за първото българско кулинарно телевизионно предаване, „Господар на готвачите“ по bTV, и предлага да го снима именно в академията през летните месеци, когато залите са свободни. В замяна на достъпа Фредерик не иска пари, а само водещият да споменава HRC Academy в началото и края на всеки епизод. Предаването се превръща в тласък, който за пръв път показва на българската публика, че готвенето е истинска професия.От училище до хотел с басейн на покрива
След разногласия с местния партньор в Добрич за дългосрочната визия на училището, Фредерик решава да premesti академията в София – по-близо до летището, до международния живот на столицата и до чуждестранните гост-готвачи, които идват за демонстрационни класове. Училището се настанява в бивш склад на „Софарма“ на бул. „Цар Борис III“. Пред сградата остава празен парцел, отреден първоначално за скромно студентско общежитие – докато архитект Панов не съобщава, че на терена законно могат да бъдат построени седем етажа, около 7500 кв.м. Вместо да остави потенциала неизползван, Фредерик – човекът, който по негови думи „никога не искал да работи в хотелския бизнес“ – решава да построи бутиков хотел с 80 стаи, в който първите етажи са отдадени на студентите. Ресторант „Talents“, където учащите практикуват с преподавателите си, съзнателно не се представя като „студентски“ – за да не звучи като извинение пред гостите, а като пълноценно гастрономическо изживяване. Отгоре е изграден двуетажен рooftop бар с басейн – Kitchen 59, място, замислено да носи усмивка на лицата на влизащите, независимо дали са хотелски гости, или софиянци, дошли за коктейл след работа.„Нагласата е 90% от нещата“
Днес в двугодишната академична програма по всяко време учат около 150 студенти, с нов прием през септември и март, а към тях се добавят все повече кратки курсове – за хобийни готвачи, тийнейджърски летни лагери и специализирани модули (сладкарство, шоколад, хляб). От есента академията стартира партньорство с престижното училище на Ален Дюкас в Париж. Когато го питат как избира хора за ключови позиции, Фредерик е категоричен, че дипломата и автобиографията не са водещи – решаващо е отношението. Стефан, днешният генерален мениджър на Kitchen 59, никога преди не е управлявал хотел. „Ако нагласата е налице, това е 90% от нещата“ – казва Фредерик и допълва, че пробни дни и кратки стажове помагат на двете страни да усетят дали „танцът“ върху общата работа е гладък. Друг негов съвет към бъдещите предприемачи: не търсете копие на себе си за бизнес партньор. Именно различният темперамент на Марио – по-предпазлив, докато Фредерик определя себе си като „г-н Позитив“ – е балансирал импулса да поемат твърде много нови проекти едновременно.✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!
🎧В #ЕПИЗОД513 си говорим за:
✅ Как двама 22-годишни продават услуга на американски хотел с 1500 стаи, без да имат готова ценова листа? ✅ Защо не бива да търсиш бизнес партньор, който е копие на теб? ✅ Какво остава след три провалени бизнеса и една спряна от финансовата криза ски зала за 50 милиона долара? ✅ Защо нагласата тежи повече от автобиографията при наемането на хора? ✅ Как един баща учи децата си да опитват много неща, но да довършват сезона?Устойчивост, а не отказ от политика на семеен бизнес
Миналата година, след близо 30 години, Фредерик и Марио продават и двете си компании на един купувач. Решението идва не от намерение да напуснат бизнеса, а от комбинация от фактори – усещане за подходящ момент, доверие в новия собственик, че ще се грижи добре за екипа, и съзнателен избор да не предават бизнеса на децата си, за разлика от разпространената практика в Италия и Германия. Фредерик има двама сина в университет и вярва, че всеки трябва сам да намери своята страст – какъвто е бил и неговият собствен път като младеж, тръгнал по посока, различна от очакваната от баща му. „Ако опиташ нещо, довърши сезона“ е неговото златно правило към децата – да опитат много различни неща, но да не се отказват при първата трудност.„If the attitude is there, that is 90% of things.“ – Фредерик ден Холандер
📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:
- „Losing My Virginity“ – Ричард Брансън
- „Unreasonable Hospitality“ – Уил Гуидара
- „Shoe Dog“ – Фил Найт
- „Open“ – Андре Агаси
