Има едно нещо, умение, според мен, което винаги е присъствало във всичките ми автобиографии. Качество, което съм убеден, че имам. Качество, с което се гордея. Нищо, че ме поставя в ситуации като днешната – да съм ядосан заради разместване на събитията, които бях предвидил, от които следва безумно тричасово закъснение за рожден ден на изключително близък и ценен за мен човек, както и една камара закъсняли имейли за хората в Предизвиктелството и разбира се, един много кисел Георги.
Да, “значката”, за която говоря е именно отговорността
Отговорност, която може да е силно оръжие и голяма слабост. Точно както всички други силни страни, които имаме аз и ти.
Една от другите силни, според мен, страни на моя характер е самочувствието и нивото на увереност, че ще се справя, че мога да намеря решение или че ще предприема правилното действие. Разбира се, миг невнимание и си се самозабравил. Или пък си се контузил.
Всички силни страни са такива, защото ги използваме с лекота и ни помагат да се движим напред, обаче границата е тънка. Границата, която разделя градивното и деструктивното.
Разсъждаването над собствените действия, бездействия и резултати е един от начините да опознаем себе си. И то бързо, ефективно и безплатно.
Ден #68 – Check! Пропуснати статии – Ден #64!
Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.
Последните 3 статии:
Ден 65 – Как пропуснах първата си статия?
Ден 66 – Всичко си има цена!
Ден 67 – Как се делят хората?
