Какво ще си помислиш, ако ти кажа, че тези красиви неща са навсякъде около нас, включително и в нас самите? Поглеждал ли си в очите си отблизо? Разглеждал ли си чертите на дланта си? Вглеждал ли си се в съвършения начин, по който твоето тяло е създадено и функционира – как ходиш и бягаш, как говориш и виждаш? Това не е даденост. Някои хора не го могат – не виждат в цветове, не могат да се движат без помощ, не могат да говорят или чуват. Доста е възможно, ако четеш това, да имаш всички тези способности, уви, приемайки ги за даденост.

Точно това осъзнаване ми помага да виждам хубавото. Утре може него да го няма. Утре може мен да ме няма.

И аз съм живял в балона на негативното, на „в България нищо не става“, на „хората са гадни и глупави“, на „Егати скапания ден!“, на „нищо хубаво не се случва“. Избрал съм да не се връщам там повече. Избирам да уча от провалите си и да съм ученикът, а не жертвата!
Вчера, идвайки насам, моят приятел Христо, който шофираше ми сподели една мисъл, която озари деня ми и ви я споделям като финал на статията:

Мисля да спра да бързам. Всичко се случва с времето си. Нека се насладим на пътешествието!

Ден #74 – Check! Пропуснати статии – Ден #64!ю

Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.

Ден 71 – На пътя!
Ден 72 – Fight or Flight
Ден 73 – За бързането

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай!

---