От доста време насам си мисля, че виждам прекалено много хора, които шофират, говорейки по телефона. Днес видях мой приятел в служебната си “баничарка” на Орлов мост да минава покрай мен, говорейки по телефона. На всеки светофар има поне 2-3 коли, които забелязвам. Най-абсурдното е, че вчера една жена излезе от пресечка на бул. Черни връх, правейки ляв завой, говорейки по телефона и засече друг автомобил. Колите спряха, но жената не си свали телефона. Просто леко го дръпна надолу, за да не е точно на ухото й, след което безцеремонно си продължи по пътя.
Синдромът на летящия фас
Второто нещо, което ми прави иииииииизклюително лошо впечатление е Синдрома на летящия фас. Повечето пушачи толкова много обичат цигарите си, че дори не позволяват на фасовете да пътуват в автомобила им, след като “хубавото” свърши. В следствие на тази любов, опитват да накарат фасовете да полетят през прозореца и сами да кацнат в кошчетата за боклук и боклукджийските кофи. Успехът клони към 0%, колкото и много да са опитите.
Ало, как си?
Да шофираш, говорейки по телефона, според закона, това нарушение струва 50 лв. Същата е сумата за изхвърляне на боклуци през прозореца.
Докато шофираш автомобил виждаш тези прояви, обаче докато караш мотор, виждаш в пъти повече. Аз се движа между автомобилите. От Строителния до Орлов мост съм се разминал с доста от тях, защото карам между лентите. Ако шофираш автомобил, има 5-6 коли, които са около теб и преди/след тях не виждаш какво се случва – дали някой говори по телефона или дали някой “културно” си е пуснал фаса на земята, обаче придържайки го “нежно” към шофьорската врата, защото самия него го е срам да го видят, че го прави. Има и пичове, на които не им пука и прибягват до Синдрома на летящия фас.
Та, чудя се, сега като имам мотор, както и GoPro, дали да започна да заснемам тези изключително културни прояви, които А) са опасни за всички участници в движението; Б) замърсяват градовете. Ефектът от Б е много по-голям, защото ако си хвърляш фаса през прозореца на колата е доста възможно да си хвърляш боклуците през балкона или обелката от вафла, станиолчето от цигарите, чашката от кафето, директно на улицата или в парка или … пак през прозореца. Някакси ми се струва, че когато хората започнат регулярно да получават глоби от КАТ, в следствие на видео-записи, ще започнат да се замислят за постъпките си. Може би ще бъде много по-трудно, ако никой не им бръкне в джоба. Още се чудя дали си заслужава.
Ще се радвам, ако споделите дали може да се направи и има ли смисъл според вас?
Простата истина е, че аз не искам да живея в мръсен град, в мръсна държава. И не са ромите, които цапат. Ние сме. “Белите”. Припомням, че хората се делят на ДОБРИ и ДРУГИ, а не на “ЧЕРНИ”, “ЖЪЛТИ” и “БЕЛИ”. Ех, колко ми се иска да има все по-малко от ДРУГИ-те…
Ден #71 – Check! Пропуснати статии – Ден #64!
Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.
Последните 3 статии:
Ден 68 – Моята най-силна страна е моя най-голяма слабост
Ден 69 – Валутата на връзките
Ден 70 – Генерализацията не ти помага!
