Днес стават 4 години от първата ми среща с Неда. Въпреки това ще отделя тези 15-20 минути, за да си напиша статията. Дължа го на себе си. Дължа го и на теб! Обещал съм!
Има едно нещо, което за тези 4 години не чух нито веднъж. Нещо, което вярвам, че ще помогне да разбереш тезата от заглавието – хората (във връзката) трябва да бъдат автономни, а не паразити!
“Магическото” изречение е:
Ако ме обичаш, ще направиш…
Това е 100% манипулация в едно “невинно” изказване. Ако ми кажеш защо е важно за теб, може и да стане. Обаче, ако ще използваш “любовта” за маша и ръжен, вратата е в дъното на коридора.
За да съм щастлив сега, за да имам връзката, която имам, аз избрах да приоритизирам себе си преди 15 години. Да живея така, както аз искам да живея, а не така, както другите очакват от мен да живея. Да бъда самостоятелен и да правя нещата, които аз искам да правя. Да бъда свободен. За мен свободата е висша ценност. Предстви си как преди две години, когато решавах дали да замина за Хамбург и попитах Неда какво мисли (защото това беше изключително важно за мен), тя ми беше казала: “Ако ме обичаш, ще останеш при мен.” Само, че тя каза: “А какво ще се случи с нас?” Т.е. фокусът не е върху НЕЯ, а върху НАС. Не можеш да караш хората да поставят фокуса си върху теб. Ти не си център на техния живот. Ти си център на твоя собствен и никой (дори и родителите ти) не ти е длъжен за нищо – нито да те издържа, нито да ти дава джобни, нито да ти плаща образованието. Само, че хората го правят. Защото са добри, защото искат да помагат на децата и близките си. Понякога това се превръща в мечешка услуга, защото когато дойде моментът да поискат същото от половинката си, от съпруга/ата си, THE SHIT HITS THE FAN.
Да зависиш от някого значи да бъдеш паразит
Имаш ръце и крака. Имаш главата си, мозъка си, времето си. Имаш ЖИВОТА СИ. Ще ти дам пример – зависиш от родителите ти за сметките, храната, изпраните и изгладени дрехи. Е, да, де, обаче животът е кучка. И утре тях може да ги няма… Кое е нормалното – те да се грижат за теб докато могат или ти да се научиш как да се грижиш за себе си, за да могат те самите да живеят така, както искат в старостта си? В Европа студентите (повечето) отиват далеч от дома докато учат, за да се научат на самостоятелност. Не само за това, разбира се. Родителите им започват да си живеят живота. Да си почиват. Блъскали са се цял живот, за да съберат пари, за да дават вниманието и времето си, отглеждайки децата си. Дължим им го. Да разполагат с парите и времето си.
В двойките е същото. Ако ти не се грижиш да си здрав, енергичен, развиващ се – т.е. да си пълноценен човек, защо очакваш някой да те влачи, защото “го обичаш”. А себе си обичаш ли? Какво правиш по въпроса?
Или обратното. Ти влачиш някого. Той категорично отказва да “вдигне нивото”. Тъж-но! Аз не мога да тичам със скоростта, която искам докато влача гюле. Предпочитам да си имам партньор, с който двамата си тичаме и си помагаме, и се вдъхновяваме, и се подкрепяме. Гюлето си е гюле. Иска да си тежи на мястото и е много щастливо с факта, че е такова.
Уф, отплеснах се, а Неда ме чака. Съжалявам за директността, обаче знам, вярвам, виждам че може да има страхотни, пълноценни връзки между хора, които обичат себе си, грижат се за себе си и са намерили партньори, които правят същото.
Любовта не е две половинки от едно цяло “топче”.
Любовта са две цели “топчета”, които се движат в една посока.
Ден #106 – Check! Пропуснати статии – Ден #64 и Ден #89!
Последните 3 статии:
Ден 103 – Сватбите и мнението на другите
Ден 104 – Просто го направи!
Ден 105 – Какво би правил, ако знаеш, че някой те гледа?
