Ти се състезаваш единствено с предишното си постижение!
В новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“ гостува Михаела Вачева – фотожурналист с над 15 години опит в България и Щатите, основателка на „Фотоработилница 66“ и авторка на дългогодишен фотографски проект за съдбата на българските есетри по Дунав. Разговорът разкри историята на човек, определящ себе си като „мост“ – между София и провинцията, между България и чужбина, между различни култури и хора.
От Овча купел през Ловеч до Немската
Михаела израства в Овча купел, по онова време крайна и все още строяща се част на София, докато родителите ѝ – от Ловеч и Стара Загора – ѝ предават усещането за общност чрез безплатните занимания в местното читалище. Именно контрастът между градското напрежение и лятото, прекарано в Ловеч, Стара Загора и Ахтопол, ѝ дава онова вътрешно спокойствие, което по-късно нарича своя „вътрешна цитадела“.Немската гимназия и усещането за аутсайдер
За разлика от повечето свои съученици, Михаела не влиза директно в Немската гимназия в София. Прекарва осми клас в езикова гимназия в Ловеч, преди чрез приравнителен изпит да се озове в София – където, макар да завършва отличничка, дълго се чувства като аутсайдер сред деца на бизнесмени и политици. Именно оттам тръгва ролята ѝ на „мост“ между софиянци и хора от провинцията, роля, която пренася в целия си по-нататъшен път.Немска лингвистика, английска практика, френска магистратура
Пътят на Михаела през висшето образование е всичко друго, но не и линеен. Следва лингвистика и медийни науки в Ерланген, Германия, прекарва една година по програма Еразъм в Тийсайд, Англия, където за пръв път се докосва до истинско продуцентско оборудване, а магистърската си теза за CGI в документалното кино написва във Франция. Решението да напусне Европа идва след усещането, че като българка ѝ се отрежда второстепенно място – избор, който я отвежда в Щатите.PBS, Google и стъпката към Бъркли
В Америка Михаела работи пет години като мултимедиен журналист в обществената телевизия PBS в Уисконсин, а по-късно – осем месеца като видео продуцент в Google, където изгражда вътрешна общност сред стотици разпръснати по света служители. Напуска мечтаната работа в мига, в който я приемат в Училището по журналистика на Бъркли – решение, продиктувано от желанието ѝ да провери какво наистина може, освободена от финансова несигурност.Как се роди „Фотоработилница 66“
Завърнала се в България, Михаела основава „Фотоработилница 66“ – безплатна школа по фотография за деца бежанци в 66-о училище в Овча купел, там, където майка ѝ преподава български език и литература. Идеята тръгва от собствения ѝ спомен като тревожно тринайсетгодишно дете, за което фотоапаратът се превръща в „щит“. Апаратите, които децата получават, идват от дарения по целия свят – включително от Reuters, чиито употребявани камери от военни зони в Близкия изток по този начин се връщат в ръцете на деца, бягащи именно от такива конфликти.Есетрите на Дунав
От три години Михаела работи по личен фотографски проект, посветен на изчезването на есетрите по долното течение на Дунав и на хората, чиито животи от поколения са преплетени с тях. Проектът я отвежда в градове като Тутракан, където се сблъсква с оскъдни, но силни истории на рибарски семейства – а самата тя определя пътуванията из малките населени места като начин да провери дали спокойствието на детството ѝ е било истинско, или само спомен.✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!
🎧В #ЕПИЗОД510 си говорим за:
✅ Как изглежда пътят от Немската гимназия до Бъркли? ✅ Какво е феминизмът според Михаела? ✅ Как моята гостенка успява да бъде родител, стъпил между два континента? ✅ Как така триатлонът ѝ носи спокойствие и структура?Феминизъм отвъд етикетите
Михаела говори открито за най-приобщаващата версия на феминизма – тази, която включва и транс, и небинарни хора – но настоява, че той е и нещо много по-лично: равнопоставеното родителство, което самата тя практикува, и правото на мъжете да бъдат чувствителни, без това да се приема като слабост.Споделено родителство между два континента
Синът ѝ Кай живее между две държави и два дома. Вместо да гони физическо присъствие през цялото време, Михаела вярва в изграждането на връзка, в която детето се чувства сигурно и обичано, независимо дали родителят му е физически до него – убеждение, което ѝ позволява да пътува и работи, без да се съмнява в силата на връзката им.„Това е фотография. Тя е някакъв вид медитация.“ – Михаела Вачева
Триатлонът като структура и спокойствие
Идеята за триатлон се заражда в главата на Михаела още през 2013 г., докато гледа финала на Ironman Wisconsin с родителите си, но години наред остава само мечта. Тази година, вече като майка, тръгва от нулата – не може да плува редовно, никога не е бягала – с помощта на треньор, приложения с изкуствен интелект и щедростта на съседи и приятели, дарили ѝ велотренажор и раница за триатлон. На първото си състезание в Гърция печели трофей в своята възрастова група. Според нея спортът не просто изгражда тяло – той ѝ дава структурата и спокойствието, от които се нуждае, за да бъде по-добър родител.📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:
- „Пук“ – Валери Петров
- „The Plunge“ – Крис Балард
- „Вундеркинд“ – Николай Грозни
