Виждаш проблем? Опитай се ти да бъдеш решението!
В най-новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, мой гост е Йордан Тотев – маркетинг директор на СофтУни Будител, координатор на център за деца от семеен тип на фондация „Подари време“ в село Гаврил Геново и създател на „Мечешки истории“. Роден и израснал в квартал „Света Троица“ в София, учил в 45. СУ и в СПГЕ „Джон Атанасов“, той е човек, чийто път минава през медицинска физика, Аляска, маркетинг и в крайна сметка – през едни от най-емблематичните кафяви мечки в България.
От медицинска физика до Аляска
Данчо записва медицинска физика в Софийския университет, но три поредни лета заминава на студентска бригада в Джуно, Аляска – столицата на щата, до която се стига единствено с кораб или самолет. Там, сред черни мечки, белоглави орли и гърбати китове, които се хранят чрез т.нар. bubble net feeding, той усеща силна връзка с дивата природа. Именно в Аляска той осъзнава, че физик няма да стане – и там отново се събужда детската му мечта да бъде изследовател като хората от National Geographic, които е гледал по телевизията като дете. Продължава да следва медицинска физика единствено за да може да получава виза и да се връща в Аляска всяко лято – в крайна сметка не завършва университета. Именно в Аляска, по думите му, за първи път осъзнава, че от него самия зависи дали детската му мечта ще се случи.Мечката Боряна и мечокът Йордан
Пътят му към мечките минава през запознанство с биолога Владимир Тодоров, изследовател на едрите хищници. През ноември 2017 г., по време на акция за поставяне на GPS нашийници край Рибарица, Данчо се озовава очи в очи с първата мечка в живота си – кръстена по-късно Боряна. Година по-късно, край Априлци, той и Владо хващат най-голямата мечка, регистрирана у нас до онзи момент – мъжки екземпляр, който двамата не успяват да повдигнат дори до 230 килограма. Мечока кръщават на доброволеца, помагал при залавянето – Йордан. Тези срещи, съчетани с новината за друга маркирана мечка, убита от бракониери, стават повратна точка. Данчо напуска директорска позиция в компания за касови апарати, за да освободи време за каузата, и заедно с приятели основава „Мечешки истории“ – името идва от английското „bear stories“, но и от логиката на „story“ в социалните мрежи: моменти, които впечатляват за кратко и после изчезват, освен ако някой не се погрижи да ги разкаже така, че да останат.✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!
🎧В #ЕПИЗОД511 си говорим за:
✅ Как три лета в Аляска събуждат една детска мечта ✅ Как се хваща и маркира мечка и защо се използват царевица и мед ✅ Колко мечки всъщност има в България – и защо никой не знае точния им брой ✅ Какво да правиш при среща с мечка в планината ✅ Защо „мечката стръвница“ е само български мит ✅ Каква е рецептата за бърнаут и как се излиза от „зимен сън“Митът за „мечката стръвница“
Един от по-провокативните моменти в разговора е развенчаването на мита за „мечката стръвница“ – остарял термин, внушаващ, че мечка, вкусила месо, се превръща в кръвожадно животно. Всъщност кафявите мечки са предимно всеядни, хранят се основно с жълъди, треви и плодове, а месо консумират рядко – най-често от вече умрели животни, заради което ги наричат „санитари на гората“. Данчо е категоричен и по темата с храненето на диви животни: независимо какви са, диви животни не се хранят – защото животното свързва човека с храна, приближава се до пътищата и рискът от инцидент рязко нараства. Дава и практическите правила при среща с мечка в планината: бъдете шумни, избягвайте немаркирани пътеки сами и със слушалки, при забелязана мечка отдалечете се бавно назад, а при рядкото за България нападение – легнете по корем, с ръце на тила и разкрачени крака.Рецептата за бърнаут
С характерна самоирония Данчо описва как е стигнал до прегаряне: НПО, фрийланс агенция и стартъп – трите паралелно. Точката на пречупване идва при автомобилна катастрофа – по време на самостоятелно турне из двайсет населени места с лекции за мечките колата му се преобръща на покрив по хлъзгав път. Именно тогава осъзнава, че не може да спасява мечките, унищожавайки себе си. Не след дълго получава съобщение в LinkedIn от рекрутър на СофтУни – така се озовава на директорска позиция в гимназията, откъдето черпи структура и дисциплина. „Мечешки истории“ междувременно „заспива“ за две години, за да се „събуди“ сега с нов, по-устойчив екип – защото, както казва Данчо, урокът от бърнаута е бил именно да не разчита само на себе си.„Проваляйте се! Сега е момента за провал, защото от провалите учим най-много и най-бързо.“ ~Йордан Тотев
📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:
- „Седемте навика на високоефективните хора“ – Стивън Кови
- „Балада за Георг Ених“ – Виктор Пасков
