Всяко нещо си има цена и трябва да прецениш дали си готов да я платиш!
В епизод 512 на „Свръхчовекът с Георги Ненов“ мой гост е Георги Палазов – преподавател по плуване, треньор и родител на две деца, участвал на три поредни Олимпийски игри (Сидни, Атина и Пекин) в две дисциплини – бътерфлай и съчетано плуване. Жоро е треньорът на Христо Кабадаев, скъп приятел на подкаста, и именно през него се запознаваме. Днес той гледа на плуването „от всички страни“ – като бивш състезател, като треньор и като баща на две деца, които сами плуват състезателно.
От Бургас до три Олимпиади
Жоро е роден в Бургас и попада на плуването случайно – на трибуната, докато гледа родителите и по-големия си брат на състезание. Първият му треньор Георги Власев го открива в училище, а по-късно, в шести клас, той влиза в спортното училище на Петър Стойчев (не маратонецът) и Мария Чалъкова. Програмата там му позволява да тренира по два пъти дневно – предимство, каквото според него софийските деца рядко имат, защото учебната програма не е съобразена със спорта. На матурата по плуване за НСА не изкарва пълна шестица и е готов да замине за казармата, но треньорът на националния отбор Лазар Каменов го спира: „Каква казарма? Сега ти първо почваш.“ Титлата държавен шампион му осигурява влизане в НСА. През 2000 г., все още второкурсник, се класира за първата си Олимпиада в Сидни – с по-слабия „Б норматив“, защото както казва, е роден „под щастлива звезда“. Там, на двайсет години, вижда петнайсетгодишния Майкъл Фелпс да завършва пети на 200 метра бътерфлай – годината, в която звездата му изгрява пред света.Годините на глад и рекордите в бътерфлая
Годините около първата Олимпиада са бедни в буквалния смисъл. Жоро разказва как с двата лева, с които разполага, купува торба пирожки, за да изкара цял ден тренировки, а вечер приятелите от отбора делят каквото има – буркан консерва, донесена от някого. „Ако страдате заедно, оставате заедно“ – цитира той свой приятел, обяснявайки защо хората от онзи период на националния отбор са му останали близки за цял живот. Движен от желанието да настигне рекордите на талантливия си съотборник Денислав Калчев, Жоро прекарва години в „гонене“ на времена – докато в един момент държи националните рекорди на трите дистанции бътерфлай, и в малкия, и в големия басейн. През 2007 г. в Холандия покрива норматив за третата си Олимпиада (Пекин) и слиза под две минути на 200 метра бътерфлай – първият българин, постигнал това. Нарича го един от най-големите си успехи.Контузии, които спират времето
Между Олимпиадите тялото му на два пъти го връща с „две-три стъпала назад“. Преди Атина получава контузия на рамото, чиято причина отнема близо година, за да бъде диагностицирана – достатъчно, за да се затвори прозорецът му за пълноценна подготовка. На самите игри в Атина силен вятър в отворения олимпийски басейн обърква ритъма на загребванията му и състезанието не му се получава напълно. След Атина, надъхан още повече, той прекалява с тренировките и развива сърдечна аритмия – период, в който, по думите му, „не знаеш дали ще се оправи или няма да се оправи“ и в който се чуди „как ще продължиш живота оттук нататък“. Възстановяването отнема шест-седем месеца, преди да поднови подготовката си за Пекин 2008.✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!
🎧В #ЕПИЗОД512 си говорим за:
✅ Защо в спорта няма преки пътища ✅ Какво значи да „влезеш във форма“ само няколко пъти в годината ✅ Как контузия и сърдечна аритмия отнемат по цяла година от кариерата му ✅ Как един треньор по плуване дава децата си на друг треньор – и защо ✅ Каква е разликата между това да правиш нещо за удоволствие и за постижения ✅ Защо след плуването открива фридайвинг, триатлон и телевизиятаЖивотът след състезателния спорт
На двайсет и осем години, след Пекин, Жоро и треньорът му Лазар Каменов седят и решават заедно, че е време да спрат. Точно тогава го приемат за преподавател в Техническия университет – на басейна, на който тренира дълги години. Годината след прекратяването на активния спорт е трудна: остава му енергия, която не изразходва, наддава бързо на тегло и му отнема близо година, за да намери нов ритъм. Именно на този басейн среща и бъдещата си съпруга, тогава студентка, която за кратко плува при него. Оттам нататък открива нови „мегдани“: фридайвинг (национален рекорд с моноплавник още през първата си година), скуба гмуркане, а по-късно и триатлон – първото му участие е половин Iron Man дистанция в Гърция, след падане с колело и заемане на чуждо колело в последния момент. По-късно преминава пълна дистанция на Challenge Roth в Германия – състезание, което определя като едно от най-незабравимите преживявания в живота си, но признава, че „най-добрите триатлонци в света нямат семейства“ – цена, която вече не е готов да плати. За няколко сезона участва и в предаването на National Geographic България „Изследовател България“, заедно с екип, включващ и писателя Васко Попов (автор на „Мамник“).Треньор на чужди деца, баща на своите
Днес Жоро тренира хора горе-долу поравно – едни просто искат да плуват комфортно, други гонят спортни цели. Собствените му две деца обаче плуват при друг треньор – Емо Милков от Спортен клуб „Олимп“ – съзнателен избор, защото, както казва, „с мене не ме слушат“. Философията му за възпитанието е да не „дудне“, а да обгражда децата си с хора, чиито думи тежат повече от неговите. Вярва, че в детството спортът е по-важен от ученето, защото има кратък биологичен прозорец, докато ученето продължава цял живот – но настоява децата да спортуват без очаквания и амбиции, а заради самото удоволствие.„Постоянството побеждава таланта.“ ~Георги Палазов
📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:
- „Игрите на Ендър“ и „Сянката на Ендър“ – Орсън Скот Кард
- „Колелото на времето“ – Робърт Джордан
- „Шогун“ – Джеймс Клавел
- „Open“ (автобиография) – Андре Агаси
