Един разговор днес ми напомни за едно от прозренията, които промениха живота ми и по-точно – промениха отношенията ми с баща ми
Това се случи преди 3.5 години, а мъдрото послание използвам и до сега. Споделям го с всички, които ми споделят за сходен проблем с родителите си – не могат да общуват с тях, недоволни са от отношението сега, но най-вече преди, в детството. И аз бях така. Едно към едно. “Сърдех” се на баща си, че не ме разбира. Или по-точно – че не иска да ме разбере. Истината, обаче е, че …
… е дал най-доброто, на което е бил способен! Бил е най-добрият родител, който може да бъде …
… и сега съм благодарен за това, защото именно тези мигове са ме изградили като човек, като мъж, като партньор, като приятел, като пример. Трудните мигове.
Един ден, когато имам деца, ще им разкажа, че хората дават най-доброто, на което са способни. И го правят с цялата си любов. С цялата си грижа. С цялото си същество.
И най-важното нещо, което искам да им кажа е …
… не осъждайте другите!
Приемете ги такива, каквито са и ги обичайте с цялото си сърце, защото именно това ви прави истински хора! <3
Ден #113 – Check! Пропуснати статии – Ден #64 и Ден #89!
Последните 3 статии:
Ден 111 – Учебникът: 7-те навика на високоефективните хора
Ден 112 – Свръхчовешкият екип: Първият, който повярва
Ден 113 – Как да не ни правят на рибки???
