Епизоди - Свръхчовекът

Епизод 515 – Ралица Коларова

Elena Zaharieva — Wed, 19 Aug 2026 11:00:23 +0000

Страхът е просто една спирка!

В най-новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, моя гостенка е Ралица Коларова – основател и председател на Управителния съвет на Фондация „Сам постигам“, информационен портал за правата и възможностите на деца и младежи, останали без единия или без двамата си родители. Разговорът разкри как един личен опит на петнайсет години се превръща в кауза, а тя – в първата по рода си платформа в България.

От Младост до Природоматематическата гимназия

Ралица е родена и израснала в София, отгледана от своя дядо Петър. До седми клас учи в 128. СУ в квартал „Младост“, където се влюбва в географията заради силния учителски колектив и заради олимпиадите, които рано я научават да не се страхува от изпити. По-късно избира Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, с профил „Икономическо развитие“ и разширено изучаване на география – решение, взето самостоятелно, без родителски натиск. Днес е студентка в специалност „Регионално развитие и политика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е на прага на своята бакалавърска степен.

Загубата, която ражда каузата

Когато Рали е в девети клас, тя губи майка си. Още същото лято, на петнайсет години, сама събира документите, за да стане дядо ѝ неин попечител – процес, включващ разпити от страна на държавата дали наистина иска да живее с него, но без никаква проактивна информация или подкрепа за това какви права и възможности изобщо съществуват за деца в нейната ситуация. Точно от това усещане за липсваща информационна верига се ражда нейната кауза.

✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!

🎧В #ЕПИЗОД515 си говорим за:

✅ Какво е наследствена пенсия и кой няма право на нея? ✅ Как 15-годишно момиче само урежда своето попечителство? ✅ Стипендиите и облекченията, за които почти никой не знае ✅ Как един ученически проект прераства във Фондация „Сам постигам“?

От гняв до „Сам постигам“

В единайсети клас Ралица открива фондация „Благотворител“ случайно, през Facebook – и разбира, че стипендията се предлага от над десет години, без тя изобщо да е знаела за нея. Гневът от пропуснатите възможности се превръща в проект по гражданско образование в дванайсети клас, а по-късно – във второ място в националния конкурс „Млад благотворител“. Самото име на бъдещия сайт се ражда в разговор със Станислава Рашева, тогавашен председател на Управителния съвет на „Благотворител“, която предлага „Сам постигам“ – име, което носи двойно послание: и подкрепа за деца без родителска опора, и увереност, че сам можеш да постигнеш много. Домейнът и хостингът са дарени безвъзмездно от предприемач, свързан с фондацията.

Фондация „Сам постигам“

През септември миналата година сайтът прераства във Фондация „Сам постигам“, след като Ралица печели финансиране от френска фондация, подкрепяща проекти на млади хора с ограничени възможности – средства, покрили изцяло първоначалните административни и счетоводни разходи. Днес платформата има над 56 000 уникални потребители от създаването си през лятото на 2023 година. Фондацията вече раздава стипендии чрез конкурса „Гледам напред“ – първото издание подкрепя ученичка от Криводол, отгледана от леля си, а второто, проведено чрез дарителска кампания, събира над 3500 евро благодарение на вирусен клип на посланик на каузата. Фондацията има трима посланици – Цветелина Митева, Жаклин Рангелова и Емануил Христов – млади хора със силни лични истории и реални постижения.

Липсващата статистика

Един от най-силните моменти в разговора е фактът, че в България липсва централизирана статистика колко точно деца и младежи растат без единия или двамата си родители – число, което Ралица изчислява на около 30 000, колкото два пъти капацитета на „Арена София“. Затова тя подготвя първия по рода си статистически доклад по темата, включващ и заявление за достъп до обществена информация към НОИ, както и информационни срещи в пет града – София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново – за да достигне каузата директно до учители, социални работници и самите младежи.

„Страхът е просто една спирка. Тя няма как да я избегнем понякога, но трябва да я преодоляваме.“ ~Ралица Коларова

📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:

Трилогията „Рай“ – Радослав Гизгинджиев
„Остайница“ – Рене Карабаш

📚 Разгледай 👉 Регистъра на подкаста, в който са събрани всички препоръчани заглавия и автори.

Малките дела, големите промени

Към края на разговора Ралица се връща към нещо съвсем просто – ефекта на счупените прозорци и силата на малките граждански жестове. Тя говори за хвърлените фасове и боклук от съседи, които не виждат връзката между собственото си поведение и средата, в която живеят, и настоява, че личната осъзнатост винаги е на първо място, независимо от средата, в която си израснал.

Заключение

Епизодът с Ралица Коларова е разговор за силата на личния опит, превърнат в системно решение за хиляди хора в подобна ситуация. Той показва как липсата на информация може да бъде най-голямата бариера пред човек в трудна житейска ситуация – и как един ядосан седемнайсетгодишен човек може да построи нещо, което държавните институции така и не са направили.

The post Епизод 515 – Ралица Коларова first appeared on Свръхчовекът.

Епизод 514 – Даниел Делибашев

Elena Zaharieva — Wed, 19 Aug 2026 10:49:34 +0000

Една детска усмивка е много по-важна от най-новия телефон!

В най-новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, мой гост е Даниел Делибашев – основател на фондация „Усмивка за Африка“, която строи и поддържа училище, детска градина и пансион в Уганда. Разговорът разкри как човек, тръгнал от банковия сектор, следва една детска мечта до Африка и там се сблъсква едновременно с най-красивата и с най-трудната страна на дългосрочното помагане.

От банковия офис до Гана

Даниел е роден в Гоце Делчев и израства в малко родопско село край Доспат. Завършва „Финанси“ в УНСС, а по-късно и магистратура по банков мениджмънт в Нов български университет, защото тогава вижда бъдещето си именно в банковия сектор. Работи в две банки – минава през обслужване на клиенти, частно банкиране и накрая ръководи кол център. Когато банката, в която работи, фалира, той се озовава с нещо рядко за възрастен човек: свободно време, спестявания и едно желание, което го следва от дете – да отиде в Африка. През 2017 година заминава като доброволец за шест седмици в село Туту, на около петдесет километра от Акра, столицата на Гана. Мястото, в което попада, е едновременно начално училище, детска градина и сиропиталище – и там вижда нещо, което променя посоката на живота му: с колко малко средства може да се промени изцяло ежедневието на едно дете.

Раждането на „Усмивка за Африка“

Даниел се връща в България и в края на 2017 година създава фондация „Усмивка за Африка“. От 2019 година дейността се пренася основно в Уганда, където фондацията купува земя, ремонтира и отваря училище, детска градина и пансион. Пет години Даниел живее там по девет месеца в годината, за да контролира лично всеки строеж и всеки разход – решение, което показва колко буквално приема отговорността за парите на хората, повярвали в каузата.

✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!

🎧В #ЕПИЗОД514 си говорим за:

✅ Как шест седмици доброволчество в Гана променят една професионална биография? ✅ Как се строи училище, детска градина и пансион в Уганда? ✅ Какво се случва, когато помагаш толкова дълго, че помощта се превърне в очакване? ✅ Счупена ключица на друг континент и осъзнаването, че си съвсем сам? ✅ Кога да спреш, за да можеш да продължиш?

Цената зад усмивките

В този епизод Даниел разказва не само красивата част от историята – усмивките, българските песни и танци, спонсорите, които поемат таксата на конкретно дете – а и цената на дългосрочното помагане: измами от хора, на които е вярвал, самота в дни, в които е бил единственият българин на километри разстояние, физически контузии далеч от позната болница и дори арест заради спор за петстотин лева. Счупена ключица на друг континент се оказва и физическо, и психическо изпитание – моментът, в който осъзнава колко сам всъщност е.

Границите на помагането

Именно тези трудности водят разговора към по-голям въпрос – какво се случва, когато помощта продължи достатъчно дълго, за да се превърне от жест в очакване. Даниел говори за отговорността на родителите, за границите на помагането и за това кога да спреш, за да можеш да продължиш по друг начин.

„Колкото и да си мотивиран, колкото усилия да искаш да положиш, и каквито знания и опит да имаш, в един момент всеки има някакъв лимит.“ ~Даниел Делибашев

📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:

„Книга на радостта“ – Далай Лама, Десмонд Туту и Дъглас Ейбрамс
„Пътят на душите“ – Майкъл Нютън

📚 Разгледай 👉 Регистъра на подкаста, в който са събрани всички препоръчани заглавия и автори.

Едно просто правило

Към края на разговора Даниел се връща към едно просто правило, което носи навсякъде със себе си и на което гради работата на фондацията: това, което не искаш другият да ти прави, недей да му го правиш. За него именно то – а не наученото в банковия сектор – му подсказва кога е време да спре, за да може по-късно да продължи по-разумно.

Заключение

Епизодът с Даниел Делибашев е вдъхновяващ разговор за силата на доброволчеството, границите на помагането и малките жестове, които променят детския живот – но и честен разказ за истинската цена на едно дългосрочно посвещаване на кауза. Той показва, че помагането не е еднократен жест, а дългосрочен избор с граници, грешки и уроци.

The post Епизод 514 – Даниел Делибашев first appeared on Свръхчовекът.

Епизод 513 – Frederik Den Hollander

Elena Zaharieva — Wed, 05 Aug 2026 13:58:45 +0000

I think everything is possible for everybody!

В новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, мой гост е Фредерик ден Холандер – съоснователят на HRC Culinary Academy и Kitchen 59, човекът, който преди 20 години идва в България, за да построи кулинарно училище, а по пътя създава и хотел, и цяла общност от готвачи, покорили света. Разговорът ни е на английски и разкрива как две 22-годишни момчета от Холандия продават услуга на американски хотел с 1500 стаи, без дори да имат готова цена, как компания оцеляла 30 години се продава в рамките на един разговор, и защо, според Фредерик, нагласата тежи повече от автобиографията.

От студентска стая в Маастрихт до Олимпиадата в Атланта

Фредерик учи хотелиерски мениджмънт в Маастрихт, където среща своя бъдещ бизнес партньор Марио. Още преди да завършат, двамата си дават неформално обещание да създадат бизнес заедно – без да знаят все още какъв. Идеята идва от практическа възможност: хотелските училища вече изпращат студенти в Америка, но процесът е бавен и тромав. На 22 години основават HRC International (Hospitality Recruitment and Consultancy) – компания, която подготвя международни кадри точно преди Летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г., когато големите американски вериги имат остра нужда от многоезичен персонал. С двустранична брошура, разпечатана на домашен принтер, двете момчета чукат на вратите на „Хилтън“ и „Мариот“. На една от срещите, в хотел с около 1500 стаи, директорът по човешки ресурси им казва: „Харесва ми това, което чувам. Искам да ползвам услугите ви. Колко струва?“ – въпрос, за който изобщо не са се сетили да си отговорят предварително. Измислят модел на месечно плащане – ако кандидатът се разболее от носталгия и се прибере, хотелът спира да плаща – решение, което се оказва ключово за доверието на клиентите. Онзи първи хотел в Атланта остава клиент чак до продажбата на компанията миналата година.

Реномето е по-важно от парите

Успехът на първите две компании (HRC International и паралелна визова агенция) създава у младите предприемачи усещане, че „всичко се превръща в злато“ – убеждение, което скоро е разклатено. Следват три поредни провала: застрахователен бранд за международните кадри, който не потръгва; сайт за работа в хотелиерството, разработен с партньор от Индия по немски модел, който рухва, когато немският партньор се отказва заради разходите по технологията; и най-амбициозният – закрита ски зала за 50 милиона долара в САЩ, вдъхновена от подобни съоръжения в равнинна Холандия. Финансирането е одобрено, но точно преди началото на строежа през 2007 г. избухва финансовата криза и всички банкови ангажименти замръзват – „късмет“, както Фредерик определя ретроспективно, защото проектът пропада, преди да са похарчили капитал. Именно тези провали го карат да осъзнае, че не всеки нов проект автоматично ще успее, и да бъде по-внимателен при избора на следващи начинания.

Четири стени с бъдеще вътре

Идеята за кулинарно училище се ражда от съвсем практичен проблем: американските хотелски клиенти на HRC искат обучени готвачи, а такива не достигат. Фредерик търси регион без развито кулинарно образование – Западна Европа вече е пренаситена с реномирани, но недостъпно скъпи школи (до 20-30 хиляди евро на година), а Азия и Латинска Америка са твърде далеч, за да ги наглежда редовно. Спира се на Източна Европа и се обажда на бившия си декан от Маастрихт, д-р Кейс, който тъкмо се готви да се пенсионира. Именно неговото определение за училище се превръща в мото на цялото начинание: „Four walls with a future inside“ – четири стени с бъдеще вътре. Заради стар проект на д-р Кейс с хотелско училище в Добрич, а и заради близостта до курортите Златни пясъци и Албена, изборът пада върху този град. Строителството започва през 2006 г., а академията отваря врати в началото на 2008 г. – с едва седем студенти в първия випуск, вместо очакваните 20-30. Местният екип обяснява защо: за много български родители готвенето все още се възприема като домакинска работа, а не като професия – „Синът ми в никакъв случай няма да стане готвач.“ Повратната точка идва с неочакван съюзник – Слави от „Шоуто на Слави“, който по това време търси формат за първото българско кулинарно телевизионно предаване, „Господар на готвачите“ по bTV, и предлага да го снима именно в академията през летните месеци, когато залите са свободни. В замяна на достъпа Фредерик не иска пари, а само водещият да споменава HRC Academy в началото и края на всеки епизод. Предаването се превръща в тласък, който за пръв път показва на българската публика, че готвенето е истинска професия.

От училище до хотел с басейн на покрива

След разногласия с местния партньор в Добрич за дългосрочната визия на училището, Фредерик решава да premesti академията в София – по-близо до летището, до международния живот на столицата и до чуждестранните гост-готвачи, които идват за демонстрационни класове. Училището се настанява в бивш склад на „Софарма“ на бул. „Цар Борис III“. Пред сградата остава празен парцел, отреден първоначално за скромно студентско общежитие – докато архитект Панов не съобщава, че на терена законно могат да бъдат построени седем етажа, около 7500 кв.м. Вместо да остави потенциала неизползван, Фредерик – човекът, който по негови думи „никога не искал да работи в хотелския бизнес“ – решава да построи бутиков хотел с 80 стаи, в който първите етажи са отдадени на студентите. Ресторант „Talents“, където учащите практикуват с преподавателите си, съзнателно не се представя като „студентски“ – за да не звучи като извинение пред гостите, а като пълноценно гастрономическо изживяване. Отгоре е изграден двуетажен рooftop бар с басейн – Kitchen 59, място, замислено да носи усмивка на лицата на влизащите, независимо дали са хотелски гости, или софиянци, дошли за коктейл след работа.

„Нагласата е 90% от нещата“

Днес в двугодишната академична програма по всяко време учат около 150 студенти, с нов прием през септември и март, а към тях се добавят все повече кратки курсове – за хобийни готвачи, тийнейджърски летни лагери и специализирани модули (сладкарство, шоколад, хляб). От есента академията стартира партньорство с престижното училище на Ален Дюкас в Париж. Когато го питат как избира хора за ключови позиции, Фредерик е категоричен, че дипломата и автобиографията не са водещи – решаващо е отношението. Стефан, днешният генерален мениджър на Kitchen 59, никога преди не е управлявал хотел. „Ако нагласата е налице, това е 90% от нещата“ – казва Фредерик и допълва, че пробни дни и кратки стажове помагат на двете страни да усетят дали „танцът“ върху общата работа е гладък. Друг негов съвет към бъдещите предприемачи: не търсете копие на себе си за бизнес партньор. Именно различният темперамент на Марио – по-предпазлив, докато Фредерик определя себе си като „г-н Позитив“ – е балансирал импулса да поемат твърде много нови проекти едновременно.

✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!

🎧В #ЕПИЗОД513 си говорим за:

✅ Как двама 22-годишни продават услуга на американски хотел с 1500 стаи, без да имат готова ценова листа? ✅ Защо не бива да търсиш бизнес партньор, който е копие на теб? ✅ Какво остава след три провалени бизнеса и една спряна от финансовата криза ски зала за 50 милиона долара? ✅ Защо нагласата тежи повече от автобиографията при наемането на хора? ✅ Как един баща учи децата си да опитват много неща, но да довършват сезона?

Устойчивост, а не отказ от политика на семеен бизнес

Миналата година, след близо 30 години, Фредерик и Марио продават и двете си компании на един купувач. Решението идва не от намерение да напуснат бизнеса, а от комбинация от фактори – усещане за подходящ момент, доверие в новия собственик, че ще се грижи добре за екипа, и съзнателен избор да не предават бизнеса на децата си, за разлика от разпространената практика в Италия и Германия. Фредерик има двама сина в университет и вярва, че всеки трябва сам да намери своята страст – какъвто е бил и неговият собствен път като младеж, тръгнал по посока, различна от очакваната от баща му. „Ако опиташ нещо, довърши сезона“ е неговото златно правило към децата – да опитат много различни неща, но да не се отказват при първата трудност.

„If the attitude is there, that is 90% of things.“ – Фредерик ден Холандер

📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:

„Losing My Virginity“ – Ричард Брансън
„Unreasonable Hospitality“ – Уил Гуидара
„Shoe Dog“ – Фил Найт
„Open“ – Андре Агаси

📚 Разгледай 👉 Регистъра на подкаста, в който са събрани всички препоръчани заглавия и автори.

Заключение

Епизодът с Фредерик ден Холандер е история за издръжливостта отвъд успешните заглавия – за трите провала, които предшестват всяко признато постижение, и за упоритостта да продължиш да финансираш едно училище, дори когато то години наред е на загуба. Това е разговор за качеството, което печели в дългосрочен план, и за смелостта да построиш нещо там, където никой преди теб не е видял възможност. А отговорът на финалния въпрос – как да направим България по-добро място – е ясен: с повече самочувствие и по-малко излишна скромност.

The post Епизод 513 – Frederik Den Hollander first appeared on Свръхчовекът.

Епизод 512 – Георги Палазов

Elena Zaharieva — Wed, 05 Aug 2026 13:44:28 +0000

Всяко нещо си има цена и трябва да прецениш дали си готов да я платиш!

В епизод 512 на „Свръхчовекът с Георги Ненов“ мой гост е Георги Палазов – преподавател по плуване, треньор и родител на две деца, участвал на три поредни Олимпийски игри (Сидни, Атина и Пекин) в две дисциплини – бътерфлай и съчетано плуване. Жоро е треньорът на Христо Кабадаев, скъп приятел на подкаста, и именно през него се запознаваме. Днес той гледа на плуването „от всички страни“ – като бивш състезател, като треньор и като баща на две деца, които сами плуват състезателно.

От Бургас до три Олимпиади

Жоро е роден в Бургас и попада на плуването случайно – на трибуната, докато гледа родителите и по-големия си брат на състезание. Първият му треньор Георги Власев го открива в училище, а по-късно, в шести клас, той влиза в спортното училище на Петър Стойчев (не маратонецът) и Мария Чалъкова. Програмата там му позволява да тренира по два пъти дневно – предимство, каквото според него софийските деца рядко имат, защото учебната програма не е съобразена със спорта. На матурата по плуване за НСА не изкарва пълна шестица и е готов да замине за казармата, но треньорът на националния отбор Лазар Каменов го спира: „Каква казарма? Сега ти първо почваш.“ Титлата държавен шампион му осигурява влизане в НСА. През 2000 г., все още второкурсник, се класира за първата си Олимпиада в Сидни – с по-слабия „Б норматив“, защото както казва, е роден „под щастлива звезда“. Там, на двайсет години, вижда петнайсетгодишния Майкъл Фелпс да завършва пети на 200 метра бътерфлай – годината, в която звездата му изгрява пред света.

Годините на глад и рекордите в бътерфлая

Годините около първата Олимпиада са бедни в буквалния смисъл. Жоро разказва как с двата лева, с които разполага, купува торба пирожки, за да изкара цял ден тренировки, а вечер приятелите от отбора делят каквото има – буркан консерва, донесена от някого. „Ако страдате заедно, оставате заедно“ – цитира той свой приятел, обяснявайки защо хората от онзи период на националния отбор са му останали близки за цял живот. Движен от желанието да настигне рекордите на талантливия си съотборник Денислав Калчев, Жоро прекарва години в „гонене“ на времена – докато в един момент държи националните рекорди на трите дистанции бътерфлай, и в малкия, и в големия басейн. През 2007 г. в Холандия покрива норматив за третата си Олимпиада (Пекин) и слиза под две минути на 200 метра бътерфлай – първият българин, постигнал това. Нарича го един от най-големите си успехи.

Контузии, които спират времето

Между Олимпиадите тялото му на два пъти го връща с „две-три стъпала назад“. Преди Атина получава контузия на рамото, чиято причина отнема близо година, за да бъде диагностицирана – достатъчно, за да се затвори прозорецът му за пълноценна подготовка. На самите игри в Атина силен вятър в отворения олимпийски басейн обърква ритъма на загребванията му и състезанието не му се получава напълно. След Атина, надъхан още повече, той прекалява с тренировките и развива сърдечна аритмия – период, в който, по думите му, „не знаеш дали ще се оправи или няма да се оправи“ и в който се чуди „как ще продължиш живота оттук нататък“. Възстановяването отнема шест-седем месеца, преди да поднови подготовката си за Пекин 2008.

✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!

🎧В #ЕПИЗОД512 си говорим за:

✅ Защо в спорта няма преки пътища ✅ Какво значи да „влезеш във форма“ само няколко пъти в годината ✅ Как контузия и сърдечна аритмия отнемат по цяла година от кариерата му ✅ Как един треньор по плуване дава децата си на друг треньор – и защо ✅ Каква е разликата между това да правиш нещо за удоволствие и за постижения ✅ Защо след плуването открива фридайвинг, триатлон и телевизията

Животът след състезателния спорт

На двайсет и осем години, след Пекин, Жоро и треньорът му Лазар Каменов седят и решават заедно, че е време да спрат. Точно тогава го приемат за преподавател в Техническия университет – на басейна, на който тренира дълги години. Годината след прекратяването на активния спорт е трудна: остава му енергия, която не изразходва, наддава бързо на тегло и му отнема близо година, за да намери нов ритъм. Именно на този басейн среща и бъдещата си съпруга, тогава студентка, която за кратко плува при него. Оттам нататък открива нови „мегдани“: фридайвинг (национален рекорд с моноплавник още през първата си година), скуба гмуркане, а по-късно и триатлон – първото му участие е половин Iron Man дистанция в Гърция, след падане с колело и заемане на чуждо колело в последния момент. По-късно преминава пълна дистанция на Challenge Roth в Германия – състезание, което определя като едно от най-незабравимите преживявания в живота си, но признава, че „най-добрите триатлонци в света нямат семейства“ – цена, която вече не е готов да плати. За няколко сезона участва и в предаването на National Geographic България „Изследовател България“, заедно с екип, включващ и писателя Васко Попов (автор на „Мамник“).

Треньор на чужди деца, баща на своите

Днес Жоро тренира хора горе-долу поравно – едни просто искат да плуват комфортно, други гонят спортни цели. Собствените му две деца обаче плуват при друг треньор – Емо Милков от Спортен клуб „Олимп“ – съзнателен избор, защото, както казва, „с мене не ме слушат“. Философията му за възпитанието е да не „дудне“, а да обгражда децата си с хора, чиито думи тежат повече от неговите. Вярва, че в детството спортът е по-важен от ученето, защото има кратък биологичен прозорец, докато ученето продължава цял живот – но настоява децата да спортуват без очаквания и амбиции, а заради самото удоволствие.

„Постоянството побеждава таланта.“ ~Георги Палазов

📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:

„Игрите на Ендър“ и „Сянката на Ендър“ – Орсън Скот Кард
„Колелото на времето“ – Робърт Джордан
„Шогун“ – Джеймс Клавел
„Open“ (автобиография) – Андре Агаси

📚 Разгледай 👉 Регистъра на подкаста, в който са събрани всички препоръчани заглавия и автори.

Заключение

Разговорът с Георги Палазов е за цената, която плащаш за всяко постижение, и за мира, който намираш, когато си готов съзнателно да я платиш – или да не я платиш. На финалния въпрос как да направим България по-добро място, отговорът му е прост: всеки да оправи първо своето собствено „балонче“ и търпеливо, с малки крачки, да го разширява – защото, както той самият обобщава цялата си свръхчовешка история, постоянството винаги побеждава таланта.

The post Епизод 512 – Георги Палазов first appeared on Свръхчовекът.

Епизод 511 – Йордан Тотев

Elena Zaharieva — Wed, 05 Aug 2026 13:21:45 +0000

Виждаш проблем? Опитай се ти да бъдеш решението!

В най-новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, мой гост е Йордан Тотев – маркетинг директор на СофтУни Будител, координатор на център за деца от семеен тип на фондация „Подари време“ в село Гаврил Геново и създател на „Мечешки истории“. Роден и израснал в квартал „Света Троица“ в София, учил в 45. СУ и в СПГЕ „Джон Атанасов“, той е човек, чийто път минава през медицинска физика, Аляска, маркетинг и в крайна сметка – през едни от най-емблематичните кафяви мечки в България.

От медицинска физика до Аляска

Данчо записва медицинска физика в Софийския университет, но три поредни лета заминава на студентска бригада в Джуно, Аляска – столицата на щата, до която се стига единствено с кораб или самолет. Там, сред черни мечки, белоглави орли и гърбати китове, които се хранят чрез т.нар. bubble net feeding, той усеща силна връзка с дивата природа. Именно в Аляска той осъзнава, че физик няма да стане – и там отново се събужда детската му мечта да бъде изследовател като хората от National Geographic, които е гледал по телевизията като дете. Продължава да следва медицинска физика единствено за да може да получава виза и да се връща в Аляска всяко лято – в крайна сметка не завършва университета. Именно в Аляска, по думите му, за първи път осъзнава, че от него самия зависи дали детската му мечта ще се случи.

Мечката Боряна и мечокът Йордан

Пътят му към мечките минава през запознанство с биолога Владимир Тодоров, изследовател на едрите хищници. През ноември 2017 г., по време на акция за поставяне на GPS нашийници край Рибарица, Данчо се озовава очи в очи с първата мечка в живота си – кръстена по-късно Боряна. Година по-късно, край Априлци, той и Владо хващат най-голямата мечка, регистрирана у нас до онзи момент – мъжки екземпляр, който двамата не успяват да повдигнат дори до 230 килограма. Мечока кръщават на доброволеца, помагал при залавянето – Йордан. Тези срещи, съчетани с новината за друга маркирана мечка, убита от бракониери, стават повратна точка. Данчо напуска директорска позиция в компания за касови апарати, за да освободи време за каузата, и заедно с приятели основава „Мечешки истории“ – името идва от английското „bear stories“, но и от логиката на „story“ в социалните мрежи: моменти, които впечатляват за кратко и после изчезват, освен ако някой не се погрижи да ги разкаже така, че да останат.

✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!

🎧В #ЕПИЗОД511 си говорим за:

✅ Как три лета в Аляска събуждат една детска мечта ✅ Как се хваща и маркира мечка и защо се използват царевица и мед ✅ Колко мечки всъщност има в България – и защо никой не знае точния им брой ✅ Какво да правиш при среща с мечка в планината ✅ Защо „мечката стръвница“ е само български мит ✅ Каква е рецептата за бърнаут и как се излиза от „зимен сън“

Митът за „мечката стръвница“

Един от по-провокативните моменти в разговора е развенчаването на мита за „мечката стръвница“ – остарял термин, внушаващ, че мечка, вкусила месо, се превръща в кръвожадно животно. Всъщност кафявите мечки са предимно всеядни, хранят се основно с жълъди, треви и плодове, а месо консумират рядко – най-често от вече умрели животни, заради което ги наричат „санитари на гората“. Данчо е категоричен и по темата с храненето на диви животни: независимо какви са, диви животни не се хранят – защото животното свързва човека с храна, приближава се до пътищата и рискът от инцидент рязко нараства. Дава и практическите правила при среща с мечка в планината: бъдете шумни, избягвайте немаркирани пътеки сами и със слушалки, при забелязана мечка отдалечете се бавно назад, а при рядкото за България нападение – легнете по корем, с ръце на тила и разкрачени крака.

Рецептата за бърнаут

С характерна самоирония Данчо описва как е стигнал до прегаряне: НПО, фрийланс агенция и стартъп – трите паралелно. Точката на пречупване идва при автомобилна катастрофа – по време на самостоятелно турне из двайсет населени места с лекции за мечките колата му се преобръща на покрив по хлъзгав път. Именно тогава осъзнава, че не може да спасява мечките, унищожавайки себе си. Не след дълго получава съобщение в LinkedIn от рекрутър на СофтУни – така се озовава на директорска позиция в гимназията, откъдето черпи структура и дисциплина. „Мечешки истории“ междувременно „заспива“ за две години, за да се „събуди“ сега с нов, по-устойчив екип – защото, както казва Данчо, урокът от бърнаута е бил именно да не разчита само на себе си.

„Проваляйте се! Сега е момента за провал, защото от провалите учим най-много и най-бързо.“ ~Йордан Тотев

📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:

„Седемте навика на високоефективните хора“ – Стивън Кови
„Балада за Георг Ених“ – Виктор Пасков

📚 Разгледай 👉 Регистъра на подкаста, в който са събрани всички препоръчани заглавия и автори.

Заключение

Разговорът с Йордан Тотев е за куража да следваш детска мечта дори когато тя те отвежда далеч от плана – и за отговорността да се погрижиш и за каузата, на която вярваш, и за себе си. На финалния въпрос как да направим България по-добро място, отговорът му е директен: като спрем да чакаме някой друг да решава проблемите вместо нас и сами станем решението на поне един от тях.

The post Епизод 511 – Йордан Тотев first appeared on Свръхчовекът.

Епизод 510 – Михаела Вачева

Elena Zaharieva — Wed, 05 Aug 2026 13:07:00 +0000

Ти се състезаваш единствено с предишното си постижение!

В новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“ гостува Михаела Вачева – фотожурналист с над 15 години опит в България и Щатите, основателка на „Фотоработилница 66“ и авторка на дългогодишен фотографски проект за съдбата на българските есетри по Дунав. Разговорът разкри историята на човек, определящ себе си като „мост“ – между София и провинцията, между България и чужбина, между различни култури и хора.

От Овча купел през Ловеч до Немската

Михаела израства в Овча купел, по онова време крайна и все още строяща се част на София, докато родителите ѝ – от Ловеч и Стара Загора – ѝ предават усещането за общност чрез безплатните занимания в местното читалище. Именно контрастът между градското напрежение и лятото, прекарано в Ловеч, Стара Загора и Ахтопол, ѝ дава онова вътрешно спокойствие, което по-късно нарича своя „вътрешна цитадела“.

Немската гимназия и усещането за аутсайдер

За разлика от повечето свои съученици, Михаела не влиза директно в Немската гимназия в София. Прекарва осми клас в езикова гимназия в Ловеч, преди чрез приравнителен изпит да се озове в София – където, макар да завършва отличничка, дълго се чувства като аутсайдер сред деца на бизнесмени и политици. Именно оттам тръгва ролята ѝ на „мост“ между софиянци и хора от провинцията, роля, която пренася в целия си по-нататъшен път.

Немска лингвистика, английска практика, френска магистратура

Пътят на Михаела през висшето образование е всичко друго, но не и линеен. Следва лингвистика и медийни науки в Ерланген, Германия, прекарва една година по програма Еразъм в Тийсайд, Англия, където за пръв път се докосва до истинско продуцентско оборудване, а магистърската си теза за CGI в документалното кино написва във Франция. Решението да напусне Европа идва след усещането, че като българка ѝ се отрежда второстепенно място – избор, който я отвежда в Щатите.

PBS, Google и стъпката към Бъркли

В Америка Михаела работи пет години като мултимедиен журналист в обществената телевизия PBS в Уисконсин, а по-късно – осем месеца като видео продуцент в Google, където изгражда вътрешна общност сред стотици разпръснати по света служители. Напуска мечтаната работа в мига, в който я приемат в Училището по журналистика на Бъркли – решение, продиктувано от желанието ѝ да провери какво наистина може, освободена от финансова несигурност.

Как се роди „Фотоработилница 66“

Завърнала се в България, Михаела основава „Фотоработилница 66“ – безплатна школа по фотография за деца бежанци в 66-о училище в Овча купел, там, където майка ѝ преподава български език и литература. Идеята тръгва от собствения ѝ спомен като тревожно тринайсетгодишно дете, за което фотоапаратът се превръща в „щит“. Апаратите, които децата получават, идват от дарения по целия свят – включително от Reuters, чиито употребявани камери от военни зони в Близкия изток по този начин се връщат в ръцете на деца, бягащи именно от такива конфликти.

Есетрите на Дунав

От три години Михаела работи по личен фотографски проект, посветен на изчезването на есетрите по долното течение на Дунав и на хората, чиито животи от поколения са преплетени с тях. Проектът я отвежда в градове като Тутракан, където се сблъсква с оскъдни, но силни истории на рибарски семейства – а самата тя определя пътуванията из малките населени места като начин да провери дали спокойствието на детството ѝ е било истинско, или само спомен.

✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!

🎧В #ЕПИЗОД510 си говорим за:

✅ Как изглежда пътят от Немската гимназия до Бъркли? ✅ Какво е феминизмът според Михаела? ✅ Как моята гостенка успява да бъде родител, стъпил между два континента? ✅ Как така триатлонът ѝ носи спокойствие и структура?

Феминизъм отвъд етикетите

Михаела говори открито за най-приобщаващата версия на феминизма – тази, която включва и транс, и небинарни хора – но настоява, че той е и нещо много по-лично: равнопоставеното родителство, което самата тя практикува, и правото на мъжете да бъдат чувствителни, без това да се приема като слабост.

Споделено родителство между два континента

Синът ѝ Кай живее между две държави и два дома. Вместо да гони физическо присъствие през цялото време, Михаела вярва в изграждането на връзка, в която детето се чувства сигурно и обичано, независимо дали родителят му е физически до него – убеждение, което ѝ позволява да пътува и работи, без да се съмнява в силата на връзката им.

„Това е фотография. Тя е някакъв вид медитация.“ – Михаела Вачева

Триатлонът като структура и спокойствие

Идеята за триатлон се заражда в главата на Михаела още през 2013 г., докато гледа финала на Ironman Wisconsin с родителите си, но години наред остава само мечта. Тази година, вече като майка, тръгва от нулата – не може да плува редовно, никога не е бягала – с помощта на треньор, приложения с изкуствен интелект и щедростта на съседи и приятели, дарили ѝ велотренажор и раница за триатлон. На първото си състезание в Гърция печели трофей в своята възрастова група. Според нея спортът не просто изгражда тяло – той ѝ дава структурата и спокойствието, от които се нуждае, за да бъде по-добър родител.

📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:

„Пук“ – Валери Петров
„The Plunge“ – Крис Балард
„Вундеркинд“ – Николай Грозни

📚 Разгледай 👉 Регистъра на подкаста, в който са събрани всички препоръчани заглавия и автори.

Промяната тръгва от квартала

Към края на разговора Михаела споделя нещо изненадващо просто – убеждението ѝ, че истинската промяна не започва с големи институции, а с малка стъпка в собствения квартал. Именно от 66-о училище в Овча купел тръгва проект, който по-късно получава признание от Европейската комисия и грант от ООН.

Заключение

Епизодът с Михаела Вачева е разговор за силата на средата, в която пораснем, за границите на истинската равнопоставеност и за завръщането на доброто там, откъдето е тръгнало. А отговорът ѝ на финалния въпрос – как да направим България по-добро място – е ясен: като започнем от собствения си квартал.

The post Епизод 510 – Михаела Вачева first appeared on Свръхчовекът.

Епизод 509 – Момчил Димитров

Elena Zaharieva — Wed, 05 Aug 2026 12:49:30 +0000

Някой път трябва да правиш крачка назад, за да направиш две напред!

В най-новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, мой гост е Момчил Димитров – Момо, треньор по триатлон и организатор на 3Legend, един от само трима българи, стъпвали на легендарната Кона в Хавай. Разговорът разкри как хлапето от Русе, тръгнало да учи инженерство по стечение на обстоятелствата, стига до Световното първенство по триатлон – и какво се случва с човек, след като постигне мечтата, за която е живял години наред.

От Русе до Щутгарт: инженерство по стечение на обстоятелствата

Момо разказва, че никога не е бил състезателен атлет като дете – не е членувал в спортен клуб, не е ходил по състезания. Единственото, което истински го е привличало, е било да върви пеша няколко километра до Немската гимназия в Русе, целогодишно, независимо от времето, потопен в собствените си мисли. Изборът да учи електроинженерство в Щутгарт идва по-скоро от логиката на обстоятелствата – баща му е електроинженер, а немският вече му е познат от гимназията – отколкото от истинска страст. Първата година в университета се оказва истински шок: докато германските му колеги вече боравят свободно с диференциални уравнения, той се бори едновременно с езика и с материала, прекарвайки дните си в учебната зала от шест и половина сутринта до затварянето ѝ.

Formula Student и годината, в която следването остава на пауза

Един от най-неконвенционалните избори на Момо през студентските му години е да замрази следването си за цяла година и да се посвети изцяло на отбора Green Team – университетски проект за конструиране на електрически състезателен болид в рамките на Formula Student. Периодът е описан от самия него като краен – по няколко дни без прибиране, сън по няколко часа, замразена храна – но и като незаменим опит, който му дава контакти и самочувствие, невъзможни за придобиване по друг начин.

✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!

🎧В #ЕПИЗОД509 си говорим за:

✅ Как Момчил от Русе става инженер в Щутгарт – и защо решава, че това не е неговият път? ✅ Каква е историята от Франкфурт, която изпраща Момо в Хавай? ✅ Какво се случва с човек, когато сбъдне мечтата, за която е живял години наред?

Триатлонът влиза през вратата на случайността

Първият досег на Момо с триатлона се случва в студентското общежитие в Щутгарт, когато съквартирант му предлага свободен билет за местен спринтов триатлон. Без екипировка, с баскетболни маратонки и шорти, той завършва състезанието „на изпарения“ – но семето, посято години по-рано от един германски филм за отказал се от зависимостта си мъж, решил да направи Iron Man, вече е покълнало. Първата му пълна дистанция е в любимия му Хамбург през 2017 г. – с ръждясало велосипедно колело с багажник, неопрен, изпробван за пръв път вечерта преди старта, и общо три гела храна за цялата дистанция. По-късно, вече работещ с треньор, той научава колко далеч от достатъчно е било това.

Петото място, решено в последните тридесет секунди

Повратната точка в спортната кариера на Момо се случва във Франкфурт през 2021 г. Заради проблеми със стомаха по време на колоездачния етап той тръгва на бягане в дванадесета позиция, докато квалификацията за Световното на Хаваите изисква място сред първите пет в неговата възрастова група. Постепенно навлиза в ритъм и започва да наваксва позиция след позиция, без изобщо да знае кой точно е пред него. На финалните два километра брат му му подава решаваща информация – човекът пред него е само на минута разстояние. Момо финишира пети, изпреварвайки шестия с по-малко от тридесет секунди. Два дни по-късно подава оставка от инженерската си работа с категоричното решение да стане професионален атлет. Следват колоездачен тур от 1800 км от Щутгарт до родния Русе и две седмици като хижар на Мазалат, преди да дойде истинският тест – самата Кона през 2022 г.

Празнотата след сбъднатата мечта

На Кона идва и първият реалити чек: разходите за пътуване, екипировка и подготовка за състезание от такъв мащаб се оказват по-високи от наградния фонд дори за петнадесетото място в света, а конкуренцията са атлети, тренирали от петгодишна възраст. Самото завършване на Световното затваря един многогодишен цикъл на „лазерен фокус“ – но веднага след постигането на мечтата идва и период на празнота, който Момо сравнява с усещането на астронавтите, върнали се от Луната. Постепенно, през следващите години, той пренасочва фокуса си от лична амбиция към това да остане в спорта по друг начин – като треньор и организатор.

„Дай повече, отколкото получаваш.“ – Момчил Димитров

📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:

„Започни със защо“ – Саймън Синек
„Атомни навици“ – Джеймс Клиър
„Четиридесетте и осем закона на властта“ – Робърт Грийн
Книгите на Алекс Хормози

📚 Разгледай 👉 Регистъра на подкаста, в който са събрани всички препоръчани заглавия и автори.

3Legend и първият пълен Iron Man в България, направен на закрито

През 2024 г. заедно с близките си Момо основава 3Legend – единственият шосеен триатлон на средна дистанция в България, който тръгва почти на шега като отворена тренировка на язовир Батак с шестдесет участници. Тази година, третото издание на 11 юли, ще събере над 200 души. През март тази година Момо, заедно с Петър Христов и Златка Вълчева, организира и първия пълен Iron Man в историята на България – направен изцяло на закрито, в басейн и фитнес зала в София, с благотворителна цел. Тримата събират 5 400 евро за закупуване на вакуумен апарат и консумативи за детското хирургично отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив – отделение, в което като дете е лежала самата Златка.

Личният пример като посока за промяна

Към края на разговора Момо споделя възгледа си за промяната в обществото – тя не идва отгоре надолу, а отдолу нагоре, чрез личния пример. Да правиш нещата по правилния начин не заради това как изглеждаш пред другите, а защото е правилно – независимо дали някой гледа или не.

Заключение

Епизодът с Момчил Димитров е разговор за цената на мечтите и за това какво остава, след като целта вече е постигната. А отговорът му на финалния въпрос – как да направим България по-добро място – е ясен: чрез личен пример, отдолу нагоре, като даваш, без да очакваш нещо насреща.

The post Епизод 509 – Момчил Димитров first appeared on Свръхчовекът.

Епизод 508 – Николай Тодоров

Elena Zaharieva — Mon, 06 Jul 2026 12:42:49 +0000

В живота хората винаги се срещат два пъти!

В най-новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, мой гост е Николай Тодоров – съосновател на LimeChain, компания, изградена преди повече от десет години и прераснала в холдинг от компании с над 130 души екип и проекти на световно ниво. Разговорът разкри как човек, определящ себе си като „продукт на българската екосистема“, изгражда бизнес чрез принципи, дисциплина и постоянна грижа за себе си.

От Kanbanize до раждането на LimeChain

Ники определя себе си като продукт на българската предприемаческа екосистема. Първата му истинска работа е в стартъпа Kanbanize (днес Businessmap), финансиран от фонда Eleven, където става първият нает служител – позиция, която му позволява да бъде близо до всичко случващо се в българската екосистема и да учи директно от утвърдени предприемачи. Именно там го „ухапва“ стартъп бъгът. Заедно с тримата си бъдещи съоснователи първо създава софтуерен продукт за управление на проекти, а когато решават да го затворят, стартират сървиз компания, за да финансират разработката му. Обрат в мисленето им идва, когато чуват за Ethereum за пръв път – момент, който поставя началото на LimeChain.

Реномето е по-важно от парите

Един от най-силните моменти в разговора е историята за това как компанията, разчитаща тогава на един-единствен клиент, за да оцелее, отказва потенциално огромна сделка в момента, в който заподозира, че крайният клиент може да е свързан с измамната схема OneCoin. Въпреки риска цялата компания да пропадне, Ники и съоснователите му вземат категорично решение да откажат сделката – решение, което определят като горчиво-сладко, но правилно.

Как една организация се „чупи“ на всеки етап от растежа си

Ники говори открито за модела на растеж, който компанията преминава многократно: на всеки следващ етап – двадесет-тридесет души, петдесет-шестдесет, осемдесет-сто, сто и двадесет – структурата и процесите, които са работили дотогава, започват да се „чупят“ и изискват преструктуриране. Според него в момента LimeChain се намира точно в средата на подобна „перфектна буря“, в която компанията едновременно се преструктурира, навигира влиянието на AI върху индустрията и несигурната геополитическа обстановка.

Седем посоки на развитие

LimeChain днес се движи в няколко ясни направления – от репозициониране в сферата на децентрализираните технологии, през новия бранд LimeChain Institutional, насочен към институционални клиенти, до LimeChain Shift, зает с внедряване на AI решения за автоматизация на бизнес процеси. Според Ники фокусът не е в конкретен брой служители или продукти, а в отговора на един-единствен въпрос: помага ли това на клиентите ни да създават повече стойност.

✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!

🎧В #ЕПИЗОД508 си говорим за:

✅ Защо Ники и неговите колеги отказват огромен договор, когато компанията едва оцелява с един-единствен клиент? ✅ Как една организация се „чупи“ на всеки етап на своя растеж и как се преструктурира? ✅ Защо моят гост води списък с грешките си? ✅ По какъв начин грижата за тялото прави всичко останало по-лесно?

Грижата за тялото е грижа за ума

Ники разказва открито как в началото на кариерата си занемарява здравето си, докато не стига до момент на осъзнаване. Оттогава физическата активност – бягането в частност – се превръща за него в начин да „изчисти ума“ си, преди да premине от ролята на съоснователя към тази на съпруг и баща. Според него, докато професионалните атлети се грижат за телата си, knowledge workers-ите трябва да се грижат за умовете си – а физическата активност е инструментът за това.

Списъкът с грешките, които не бива да повтаря

Вместо романтичен списък с „придобити мъдрости“, Ники води личен списък с „глупостите, които съм направил и не трябва да правя отново“ – напомняния, които си изпраща редовно. Именно вътрешното триене, а не външният натиск, е сигналът, който му подсказва кога не е на правилния път.

„Нашето реноме и това, което казват за нас на пазара, е много по-важно, отколкото парите, които ще изкараме сега.“ – Николай Тодоров

📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:

„The Big Mental Models“ – Шейн Периш
„Дюн“ – Франк Хърбърт
„Foundation“ – Айзък Азимов
„Stories of Your Life and Others“ – Тед Чанг
„The Billion Dollar Coach“ – Ерик Шмид, Джонатан Розенбърг, Алън Игъл
„От 0 до 1“ – Питър Тийл
„The Lean Startup“ – Ерик Райс
„The Four Steps to the Epiphany“ – Стив Бланк
„The Innovator’s Dilemma“ – Клейтън Кристенсен
„Factfulness“ – Ханс Рослинг
„Седемте навика на високоефективните хора“ – Стивън Кови
„Sandman“ – Нийл Геймън
„V for Vendetta“ – Алън Мур

📚 Разгледай 👉 Регистъра на подкаста, в който са събрани всички препоръчани заглавия и автори.

Гражданска активност като продължение на добрия пример

Към края на разговора Ники споделя нещо, в което самият той дълго време не е вярвал – че хората, способни да дадат добрия пример, трябва да станат граждански активни, дори ако темата политика дълго време е била за него нещо табу. Здравето на едно общество, казва той, се измерва с това колко активно и гласно е то по отношение на собствените си проблеми.

Заключение

Епизодът с Николай Тодоров е разговор за силата на принципите, когато залозите са най-високи, и за това как грижата за себе си – физическа и ментална – прави всичко останало по-лесно за носене. А отговорът му на финалния въпрос – как да направим България по-добро място – е категоричен: като даваме добър пример и бъдем активни.

The post Епизод 508 – Николай Тодоров first appeared on Свръхчовекът.

Епизод 507 – Тодор Гигилев

Elena Zaharieva — Mon, 06 Jul 2026 12:32:18 +0000

Ако слушаш другите, не стигаш доникъде!

В най-новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, мой гост е Тодор Гигилев – един от хората, изградили софтуерната компания Dreamix, съосновател на предприемаческата общност Power of BG и част от общностите ABLE и The Bridge. Разговорът разкри как едно момче от Лясковец, което никога не е било сред отличниците в училище, изгражда компания с глобален успех, а по пътя изважда и една проста, но категорична житейска философия: ако слушаш другите, няма да стигнеш доникъде.

От катерач в Търново до първия служител на Dreamix

Тодор израства във Велико Търново, където учи в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ – силен по математика, но никак не сред най-прилежните ученици. Години наред е състезател по катерене в национално ниво, спорт, който му показва какво значи постоянство и изграждане на форма стъпка по стъпка. Записва информатика в Софийския университет, но истинската му страст остава социалният контакт с хората, затова още във втори курс започва работа в малка софтуерна фирма – Dreamix. Той не е сред основателите ѝ, а е първият ѝ служител. Виждайки, че компанията разполага с отлични програмисти, но ѝ липсват маркетинг и продажби, Тодор поема точно тази роля – решение, което по-късно го превръща в равноправен съдружник, а след това и в изпълнителен директор.

Магистратурата, която променя всичко

Тодор определя магистратурата си по „Предприемачество и иновации“ във ФМИ като най-доброто образователно решение в живота си. Именно там за пръв път се докосва до предприемачески книги, стартъп конференции и общности от хора, тръгнали по подобен път. По-късно попада и на лятната предприемаческа програма на Babson College чрез SEB, откъдето тръгва и идеята да пренесе този модел на общност в България.

Продажби, основани на стойност, не на манипулация

Един от най-силните акценти на разговора е разбирането на Тодор за продажбите. Според него най-честата заблуда е убеждението, че продажбите изискват манипулация и трикове от типа на изкуствена спешност. Истинската продажба, твърди той, е способността да предадеш пълната стойност на това, което предлагаш, и да намериш „идеалния клиент“ – човекът, с когото имаш стопроцентов мач, а не всеки, който би платил.

Power of BG – как се ражда една общност

Тодор разказва вдъхновяващата и на моменти забавна история зад създаването на Power of BG – предприемаческа общност от хора с безупречна репутация, които връщат обратно към средата. Той разкрива и тайната зад форма̀та, който задържа едни от най-успешните предприемачи в България вече над десет години: споделянето на автентични истории в затворена, безопасна среда.

✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!

🎧В #ЕПИЗОД507 си говорим за:

✅ Защо първо изграждаш характер, а чак после идват успехите? ✅ Как се продава стойност, без да манипулираш своя клиент? ✅ Защо бизнесът не е игра с нулева сума, а игра за взаимна подкрепа? ✅ Как една общност може да създаде нещо значимо заедно?

Пирамидата на успеха

Вдъхновен от методологията на легендарния баскетболен треньор Джон Уудън, Тодор споделя своя собствена версия на „Пирамидата на успеха“, в чиято основа стоят интегритетът и ценностите на човека, а на върха – способността да бъдеш отборен играч.

„Колкото повече общности имаме, толкова по-успешни ще сме ние като общество.“ – Тодор Гигилев

📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:

„Непобедимата конница“ – Стоян Тачев
„Изпитание“ – Цончо Родев
„Една торба ключове“ – Цончо Родев
„Единственото нещо“ – Гари Келер
„Принципи“ – Рей Далио
„What It Takes“ – Стивън Шварцман
„Животът на нашата планета“ – Дейвид Атенбъро
„Дай, за да получиш“ – Адам Грант
„12 правила за живота“ – Джордан Питърсън

📚 Разгледай 👉 Регистъра на подкаста, в който са събрани всички препоръчани заглавия и автори.

Продажба на компания, водена от ценности

Разговорът засяга и решението за продажбата на Dreamix на международната компания Synechron – сделка, която се случва не само заради добра финансова оферта, а и заради синхрон в ценностите между двете компании, включително отказ от работа с хазартния сектор.

Заключение

Епизодът с Тодор Гигилев е история за това как силната среда, ясните принципи и смелостта да не следваш мнението на другите могат да изведат едно момче от малък български град до глобален бизнес успех. А отговорът му на финалния въпрос – как да направим България по-добро място – остава обезоръжаващо прост: като си помагаме повече.

The post Епизод 507 – Тодор Гигилев first appeared on Свръхчовекът.

Епизод 506 – Ангел Кънчев

Elena Zaharieva — Mon, 06 Jul 2026 12:18:51 +0000

Най-голямата грешка, която може да направиш, е да изгубиш спокойствието си!

В най-новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, мой гост е Ангел Кънчев – основател на консултантската компания BRIGHT, инвеститор и ментор на стартиращи предприемачи. Този разговор разкри как дългосрочното мислене, доверието и умението да превръщаш кризите във възможности могат да изградят бизнес, способен да оцелее без основателя си.

От Разград до Техникума по съобщения

Историята на Ангел започва в стар софийски род, но първите му стъпки в образованието се случват в Разград, където баща му е изпратен по служебна линия. След завръщането на семейството в София, детството на Ангел преминава в отборни спортове и сред първите компютри „Правец“ в Студентски град. Именно там, благодарение на съвета на по-голямата си сестра, той взима решаващ избор – вместо Строителния техникум, избира Техникума по съобщения, стъпка, за която, по неговите думи, не е съжалявал и за миг.

От консултант до основател на BRIGHT

След казармата и първите професионални стъпки в утвърдена ИТ компания, където изгражда собствено реноме, Ангел прави следващата крачка – основава консултантската компания BRIGHT. Заедно с екипа си той:

Извежда компанията извън България, въпреки силните предразсъдъци на международния пазар към страната
Изгражда доверие и репутация стъпка по стъпка, започвайки с малки проекти
Учи в Harvard Business School, за да изгради компания, която не зависи от самия него
Развива BRIGHT в продължение на осемнайсет години, преди да я продаде на американската Virtusa

✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!

🎧В #ЕПИЗОД506 си говорим за:

✅ Защо най-големият прогрес идва по време на кризи – и как да мислиш out of the box, когато всичко върви по инерция? ✅ Как се изгражда доверие и репутация на международен пазар, на който България често започва с грешна асоциация? ✅ Защо една компания не бива да се асоциира с основателя си – и как Ангел целенасочено изгражда BRIGHT така, че да оперира без него? ✅ Как спортът връща баланса в живота на Ангел? ✅ Защо, ако компанията може да се развива сама, по-добре да не търси придобиване, преди да е стигнала зенита си?

Баланс отвъд бизнеса

Разговорът засегна и по-личната страна на Ангел – как контузия от футбола го отвежда към трейл бяганията, как заедно с приятелката си Ася Джамбазова изкачва Монблан, и как години по-късно достига до ултрамаратона UTMB. Именно този спорт, каза той, му дава баланс, връща го близо до природата и го смирява.

„Трябва да си поставиш голяма цел. Дори да постигнеш наполовината, пак ще си постигнал нещо голямо.“ – Ангел Кънчев

📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:

„Джонатан Ливингстън Чайката“ – Ричард Бах
„Генът“ (The Gene) – Сидхарта Мукерджи
„The Land Trap“ – за земята като актив през историята

📚 Разгледай 👉 Регистъра на подкаста, в който са събрани всички препоръчани заглавия и автори.

Заключение

Епизодът с Ангел Кънчев е вдъхновяващ пример за силата на дългосрочното мислене – как доверието и репутацията се печелят бавно, но носят резултат, който трае десетилетия. Неговата история напомня, че истинският успех идва не от бързи стъпки, а от постоянство без инат.

The post Епизод 506 – Ангел Кънчев first appeared on Свръхчовекът.